Обичаш ли ме още
или само тъй ми се иска?
Навярно съм мечтател
в ръцете си да искам теб да притискам.
Обичаш ли ме още,
вярваш ли в нашата любов?
Луд ли съм, кажи ми,
ще започнем ли наново?
Не, не казвай нищо,
дори без думи ще позная,
забравила си ти за мен
и чувствата ги вече няма.
Разкъсани късчета хартия –
сега това са те,
затворени от теб в бутилка,
захвърлена в бурното море.
Ще стигне нявга бряг далечен
и дълбоко в пясъка зарови.
Но ще бъде тя намерена,
корабокрушенецът ще я отвори.
Парчетата в пъзел той ще нареди,
от избледняла вехта хартия
историята наша ще оживее,
спомени по отминалите дни.
И с надежда за спасение,
той изгубеният ще се отзове,
по пенливите вълни към теб пак ще питам
„Обичаш ли ме още?“ ...
или само тъй ми се иска?
Навярно съм мечтател
в ръцете си да искам теб да притискам.
Обичаш ли ме още,
вярваш ли в нашата любов?
Луд ли съм, кажи ми,
ще започнем ли наново?
Не, не казвай нищо,
дори без думи ще позная,
забравила си ти за мен
и чувствата ги вече няма.
Разкъсани късчета хартия –
сега това са те,
затворени от теб в бутилка,
захвърлена в бурното море.
Ще стигне нявга бряг далечен
и дълбоко в пясъка зарови.
Но ще бъде тя намерена,
корабокрушенецът ще я отвори.
Парчетата в пъзел той ще нареди,
от избледняла вехта хартия
историята наша ще оживее,
спомени по отминалите дни.
И с надежда за спасение,
той изгубеният ще се отзове,
по пенливите вълни към теб пак ще питам
„Обичаш ли ме още?“ ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар