Блян

Поредният любовен стих,
не станаха ли вече много?
Дали е време аз да спра,
та ти дори не ги четеш навярно.
Върху бялата хартия, така умея,
поставям смело думите, които,
исках, но не успях да изрека,
а останаха дълбоко в сърцето.
На поглед тъй едничък се надявах,
усмивка бегла, нежност малко,
магията за миг да ме обземе,
от роба крал да стана аз за кратко.
До своята кралица да застана,
ах как копнеех да блестим заедно.
И сложих те на пиедестал,
но в нозете ти останах само.
Дълго борех се с всички сили
в битки най-различни и макар ранен,
окървавен и в мъки към теб пълзях
с надеждата да те намеря пак до мен.
Но тази приказка свършва и ето
изглежда не е с хубав край.
Героят свой ти в мен така и не съзря,
принцът в просяк обичта превърна май.
Прости, че не описах всичко,
свещта догаря, не остана време.
Аз точка слагам тук и пак е мрак,
остани и тази нощ блян,
тъй самотно е без тебе...