6 май 2016 г.

EMOTIONално

Някъде към края на лятото, в нощ гореща,
сред хаоса на бурната тълпа - една необикновена среща.
Поглед плах, закачлива усмивка, силуетът на една жена -
само нея той видя измежду десетките такива.
Решен да действа, рядко би посмял, чаша уиски за подкрепа,
неловко разпилени думи и ето, че в очите ѝ потъна цял...

Така започна всичко, мина се време, малки букви
върху шарен дребничък екран разказваха за тебе.
Подари ми вечер, бяхме двама, "открих те" мислех си -
не, не е измама. Копнеж внезапен тъй се зароди и нека
да не ровим в миналото, а напред заедно сега вървим.
Пред теб застанах гордо, повярвал силно в нас,
ти прие ме, шепота в целувка скрихме и вече бях погубен аз.
Часове и дни се ронеха като есенни листа,
жаркото лято от теб неусетно изчезна и нахлу в мен зимата.
Защо и как се случи така и не разбрах,
мисли реещи се в хиляди посоки и пак едничка самота.
От мен отдръпна се, не каза нищо и ме остави,
"глупак си, братко" рекох си, "ще я забравиш".

Казват времето мехлем е за всички рани,
но мястото остава уязвимо и трудно веч се брани.
И така с птиците от юг завърна се и тя,
видимо преродена след студа суров.
Пролетните цветове навън трепетите върнаха
и донесоха надежда за любов.
Допускаш ме до теб за миг, а после пак те няма -
дежа ву, хлапако, нима очакваше промяна?!
Твърдиш отново, че ти до мен си
и само сивият ден застава между нас,
но не това, а цяла пропаст дели ни,
знаем го и ти, и аз.
Готов да скоча бях непоколебим
за онзи огън в гърдите да се боря,
кажи само, че отсреща ще ме чакаш ти,
светът ще преобърна при теб пак да дойда.
Не исках много, разбери, но приказките кратки
не достигат, в безсънните нощи образа ти пазя
вместо ласките ти да ме приспиват.
Така отекват в тишината викове далечни,
кой греши не зная, край ли е това и въобще
има ли повод за раздяла.
Казваш ти "така решил си, той отново бяга",
но не ме е страх, а разкъсан полудявам,
точка слагам или запетая?

Навярно тръгва всеки сам по своя път,
подвизите и мечтите ще захвърля в
мрачния прашасал кът.
Ще оставя там и тези редове бездарни,
поетите те винаги остават неразбрани.
Несполучил опит за шедьовър, кой ли е подред,
тъгата ще отмине, драги, а този спомен, мила,
е за теб.

19 октомври 2015 г.

Къде си?

Мастилото ли ти свърши,
свещта да не изгоря?
Или просто вече няма думи,
как ли се описва празнота?

Къде се дяна онзи романтик,
наивният Ромео и неговите песни -
думи гръмки за любов
нахвърляни самотно в стих?

Кой без свян открадна
онова момчешко сърце,
за да сложи там в гърдите мъка
и фалш усмивка върху тъжното лице?

Светът ли стана тъй чужд,
животът май се промени?
Мечтите бурни разпиля,
разби ги в сивите скалисти дни.

И отчасти може би порасна,
за да влезеш в нечии норми.
Обществото даде ти прием,
коя маска носиш днес, драги?

Парадът все някога завършва
и тогава най-силно боли.
Останал в мрака там с детето в теб -
юнак без рана, надали.

Кажи защо днес се криеш,
нима сам не пожела -
да вярваш и да пишеш туй, което никой,
та дори и ти навярно не разбра?!

15 септември 2013 г.

"Тайните на едно мъжко сърце" e-book

Изключително съм щастлив да споделя с всички Вас, че моята първа стихосбирка "Тайните на едно мъжко сърце" е вече достъпна и като електронно издание. Може да я откриете и разгледате като натиснете на корицата изобразена
в дясната лента на текущата страница или посетите този адрес.

Пожелавам Ви приятно четене! : )

19 юли 2013 г.

Блян

Поредният любовен стих,
не станаха ли вече много?
Дали е време аз да спра,
та ти дори не ги четеш навярно.
Върху бялата хартия, така умея,
поставям смело думите, които,
исках, но не успях да изрека,
а останаха дълбоко в сърцето.
На поглед тъй едничък се надявах,
усмивка бегла, нежност малко,
магията за миг да ме обземе,
от роба крал да стана аз за кратко.
До своята кралица да застана,
ах как копнеех да блестим заедно.
И сложих те на пиедестал,
но в нозете ти останах само.
Дълго борех се с всички сили
в битки най-различни и макар ранен,
окървавен и в мъки към теб пълзях
с надеждата да те намеря пак до мен.
Но тази приказка свършва и ето
изглежда не е с хубав край.
Героят свой ти в мен така и не съзря,
принцът в просяк обичта превърна май.
Прости, че не описах всичко,
свещта догаря, не остана време.
Аз точка слагам тук и пак е мрак,
остани и тази нощ блян,
тъй самотно е без тебе...

26 ноември 2012 г.

Обичаш ли ме още?

Обичаш ли ме още
или само тъй ми се иска?
Навярно съм мечтател
в ръцете си да искам теб да притискам.

Обичаш ли ме още,
вярваш ли в нашата любов?
Луд ли съм, кажи ми,
ще започнем ли наново?

Не, не казвай нищо,
дори без думи ще позная,
забравила си ти за мен
и чувствата ги вече няма.

Разкъсани късчета хартия –
сега това са те,
затворени от теб в бутилка,
захвърлена в бурното море.

Ще стигне нявга бряг далечен
и дълбоко в пясъка зарови.
Но ще бъде тя намерена,
корабокрушенецът ще я отвори.

Парчетата в пъзел той ще нареди,
от избледняла вехта хартия
историята наша ще оживее,
спомени по отминалите дни.

И с надежда за спасение,
той изгубеният ще се отзове,
по пенливите вълни към теб пак ще питам
„Обичаш ли ме още?“ ...