В нечии чужди ръце

"Ще бъдем заедно завинаги ..." -
така звучаха думите ни,
помниш ли, навярно не.
Избледняха с времето тези клетви лековерни,
мечтите наши разпокъсаха на две.
Дали студ внезапен или огън силно нивга не горял,
откъсна ни от прегръдките тъй нежни
и любовта обгърна в мрак.
Така отминаха безчет дните,
белязани от тъмнина,
с времето и разстоянието между нас растеше,
огромна пропаст между два свята.
Дълго борех се със себе си,
казвайки "Ще я забравя!",
ще постъпя както трябва - мъжки,
глава не ще да скланям.
Ала безсилен се оказах
и до днес така и не разбрах,
как отново да бъда,
без обичта ти отново цял.
Не успях да се науча за 'нас' да забравя,
моля те, не ме вини.
Знам, любовта ти веч я няма,
на друг в сърцето тя пламти.
Прощавай, мила и за мен не, недей мисли,
сбогом и бъди щастлива там,
в нечии чужди ръце ...