Къде си?

Мастилото ли ти свърши,
свещта да не изгоря?
Или просто вече няма думи,
как ли се описва празнота?

Къде се дяна онзи романтик,
наивният Ромео и неговите песни -
думи гръмки за любов
нахвърляни самотно в стих?

Кой без свян открадна
онова момчешко сърце,
за да сложи там в гърдите мъка
и фалш усмивка върху тъжното лице?

Светът ли стана тъй чужд,
животът май се промени?
Мечтите бурни разпиля,
разби ги в сивите скалисти дни.

И отчасти може би порасна,
за да влезеш в нечии норми.
Обществото даде ти прием,
коя маска носиш днес, драги?

Парадът все някога завършва
и тогава най-силно боли.
Останал в мрака там с детето в теб -
юнак без рана, надали.

Кажи защо днес се криеш,
нима сам не пожела -
да вярваш и да пишеш туй, което никой,
та дори и ти навярно не разбра?!