Ето, че отлитат си годините,
минават бързо ден след ден.
И като всяко нещо що не е вечно,
променя се човек.
Настана време, когато пътя си
трябва аз да избера.
Казвам си, че трябва да постъпя мъжки,
но нима не бях дете до вчера.
Светът сега разгърнал е
своите ръце пред мен.
Той чака ме към неговите обятия,
да тръгна вече, без капка страх смирен.
И на рамо сложил само
мечти и спомени наред,
със сърце изпълнено от обич,
крачка по крачка напред.
минават бързо ден след ден.
И като всяко нещо що не е вечно,
променя се човек.
Настана време, когато пътя си
трябва аз да избера.
Казвам си, че трябва да постъпя мъжки,
но нима не бях дете до вчера.
Светът сега разгърнал е
своите ръце пред мен.
Той чака ме към неговите обятия,
да тръгна вече, без капка страх смирен.
И на рамо сложил само
мечти и спомени наред,
със сърце изпълнено от обич,
крачка по крачка напред.
Често го чета приятелю ... Толкова чисто и сърдечно, тотално ме отделя от сегашната реалност и напрегнатост ... Поздравления :)
ОтговорИзтриване